Смисъл и цел на човешкия живот Въпросът за смисъла и целта на човешкия живот е най-важният въпрос в живота на човека. Защо изобщо живеем? Има ли смисъл нашето съществуване? Каква е целта на живота ни? Дали смисълът на живот ами не се състои в това да се образовам, да работя от сутрин до вечер, да създам материални блага, да се порадвам на придобивките на културата на човечеството, да създам дом, да оставя поколение и накрая да си замина от този свят? Мнозина виждат във всичко това смисъла на живота. Една анкета от 1999 г. На студенти от София показва, че 47,6 на сто от запитаните потвърждават подобно мислене. И ние сме напълно убедени, че тези, които мислят така, имат своите основания. Всичко това, което дотук е предложено в настоящето пособие по християнска етика, задължително търси отговор на въпроса: „ Защо трябва да бъда добродетелен, състрадателен, услужлив, защо трябва да не лъжа, да не крада, да не прелюбодействам, защо трябва да обичам моя ближен? Защо трябва да върша всичко това, ако не влагам определен смисъл и не си поставям една крайна цел?” Ако моята мотивация за съблюдаване на християнските нравствени ценности е спокойствието на собствената ми съвест или пък го върша по задължение, за да се харесам на други, аз положително не съм разбрал същността на тези ценности и ще бъда един от хилядното множество, облечен в мантията на лицемерието. Младият читател трябва добре да знае, че християнските ценности на морал и етика не са смисъл и цел на нашия живот. Те са резултат , следствие, плод на християнската вяра. Иисус Христос казва: „ Ако Ме обичате (т.е. ако вярвате в Мене), опазете Моите заповеди (т.е. изпълнявайте онова, което ви казвам.)” Така е всъщност и с всяка друга идеология или религия. Един добър мохамеданин спазва предписанията на Корана (мюсюлманските ценности на морал и етика), защото той вярва на това, което Мохамед пише за Аллаха. Вярата определя характера и съдържанието на неговите дела, но тези дела не са смисълът и целта на неговия живот. Те са само средство за постигане на вечното блаженство при Аллаха. И така е с всяка друга религия.   В търсене на смисъла   -Има и хора, които намират смисъла и целта на човешкия живот в това да вършат добро. Тази хуманистична идея не е типично християнска. На християните е заповядано да правят добро, но този, който върши добри дела, съвсем не става християнин заради това, че върши добри дела. - Не са малцина и онези, за които смисълът и целта на живота им се състои в това да печелят уважение и слава (спортисти, артисти, медейни звезди и пр. ), да се стремят към власт и ръководни постове, да трупат богатства или пък да правят всичко възможно, за да запазят здравето си . -Често се срещат и такива, които виждат смисъла на своя живот в това да направят нещо непреходно или да увековечат себе си чрез творчеството си (писатели, скулптори, хора на изкуството, създатели на партии, фондации и пр.) -Историят апознава и редица философски течения , които търсят смисъла и целта на човешкия живот в удоволствията (хедонизъм), в самоограничението (аскетизъм), в щастието (евдемонизъм), изпълнението на поставен дълг (ригоризъм) и т.н. От този кратък преглед на различни възгледи относно смисъла и целта на човешкия живот следва един важен извод: човек иска да знае защо живее, защото той напълно осъзнава, че неговият живот е еднократен, уникален и безценен дар, който никога няма да се повтори. Тази именно неоспорима истина задължава да се търси смисълът и целт ана живота на човека, както и достойнството на тази върховна ценност- живота. Защо това е така? По простата причина, че в природата всяко нещо, всеки процес съществува и се осъществява с определена цел. Със завидно старание и дисциплина пчелата извършва всичко, за да изпълни крайната цел, която Творецът е заложил в нейните инстинкти. Всеки орга в човешкото тяло има специфичен строеж и строго определени функции, за да може да осъществи целта, за която той е създаден. Та нима човек- венецът на творението- не би трябвало да има смисъл и цел на своето съществуване? Защо животът на човека е такава върховна ценност и трябва да има определен смисъл и крайна цел? 1.       Християнството учи, че човекът е Божие творение. Бог е вложил част от същността и свойствата Си в човека. „ И сътвори Бог човека по Свой образ ,...мъж и жена ги сътвори” . Всеки един човек носи част от Бога в себе си. Това именно определя ценността на човешкия живот и неговото достойнство. Богоподобието е основнат апричина за вродения стремеж у човека да желае и да търси вечност. 2.       Вроденият стремеж у човека за самосъхранение е друго доказателство за ценността на човешкия живот. Дори човешкият ембрион в майчината утроба, предчувствайки скорошната си гибел се съпротивлява с всички сили (крясък и конвулсивни движения) срещу бруталното вмешателство на гинеколога при изкуствен аборт. Който ведъж е гледал документалния филм „ Тихият крясък” , никога няма да се осмели да посегне на живота на най-беззащитното човешко същество –бебето преди неговото разждане! Свидетели сме, че на смъртното легло винаги се води ожесточена битка, за да може с минути поне да се продължи животът....Човекът е готов на всичко, за да запази живота си колкото може по-дълго. Защо е всичко това? Защото човек знае, че животът е най-ценното , което притежава и което никога няма да се повтори. 3.       Ние посрещаме с огорчение страданията, болестите, мъките, разочарованията, проблемите, природните, политическите и социалните катаклизми и винаги полагаме огромни усилия да се борим срещу всичко това. Понякога е необходимо изключително търпение, за да постигнем някакъв баланс между жждата за живот, от една страна, и безбройните съпротивителни сили, които искат да унищожат този живот. Как да си обясним това противоречие? Единствено с дълбоко вроденото убеждениеза изключителната ценност на живота и желанието този живот да не бъде унищожен.   Кръгът се затваря   Нека си отговорим на въпросите: Защо е създаден животът? Нима той съществува смао заради това, за да бъде унищожен след кратко или по-дълго време? Нима смъртта , която взима със себе си всяка година над 40 милиона човеци, е крайната цел на живота? Дали Творецът си играе с живота на Своето творение, като годишно заравя в земята над един милион тона високоорганизирана човешка биомаса? Дали животът е временно явление или пък е величина, която има отношение към вечността? Къде е Източникът на живота и коя е онази сила, която е направила от човешкия биологичен вид личност ие надарила тази личност с ценности като морал, етика, любов, радост, щастие, истина, мир, милост и т.н. Логиката ни задължава да приемем: първо, че човек като лиюност може да приеме всички тези ценности единствено от друга Личност, Която ги притецава,; второ, че Първоизточникът на тези духовни и нравствени ценности трябва д а бъде духовно същество. Християнството учи, че Първоизточникът на всички духовни ценности, Източникът на самия живот е Бог. Христос казва: „Аз съм животът...който вярва в мене, има вечен живот.” По този начин кръгът от въпроси и отговори с единствено възможните изводи: 1.       Животът на човека е върховна ценност, защото неговият източник е Бог. 2.       Животът на човека има смисъл, цел и достойнство, защото има Бог. 3.       Вярата в Бога е ключът, който разкрива смисъла, целта и достойнството на живота. 4.       Християнските ценности на морал и етика са плод от  вярата в Бога 5.       Бог обича всички човеци; Той иска да повярват в Него и да получат вечен живот. 6.       Богочовекът Иисус Христос разкри Божия план за спасението на човека 7.       Човек може да приеме поканата на Христа и да получи като дар вечен живот 8.       Човек може да отхвърли поканата на Христа и да наследи вечна смърт. 9.       Тази покана на Христа е в сила само докато човек живее на тази земя.   Такава е позицията на християнството по този най-важен въпрос за смисъла , целта и достойнството на човешкия живот. И още нещо: християнството учи, че в края на нашия земен живот Бог ще потърси отчет от всеки един от нас: „Какво сме сторили и как сме оползотворили този най-ценен дар-живота?” Ще завършим с един кратък популярен разказ от немския класик Хердер. Разказът е озаглавен:   Тримата приятели   Един човек имаше трима приятели. Единият от тях обичаше особено много. Той му беше така близък, че те всеки ден бяха заедно. Споделяха си трудностите и проблемите и заедно ги решаваха. Той му се радваше твърде много, въпреки че този приятел имаше и много и много други приятели. Към втория приятел любовта му не беше така голяма. С него се виждаше от време на време , и то предимно при поводи от семеен или роднински приятел. Той не се интересуваше дори от неговите проблеми и ако трябваше да помогне, го правеше по задължение. Този човек имаше и трети приятел, за когото рядко се сещаше и още по-рядко виждаше. Един ден се случи така, че човекът получи призовка от съда. Съдията го обвиняваше, че е извършил някакво тежко престъпление. Този човек знаеше, че никога не е извършвал такова нещо, но как можеше да докаже своята невинност? И си каза: „Ще отида при своя най-близък приятел и ще го помоля да дойде и да свидетелства пред съдията за моята невинност. Та той така добре ме познава и знае, че не съм в състояние да извърша такова престъпление.” Отиде и помоли приятеля си, но този му отговори: „ Бих дошъл, но имам много работа, много други приятели, с които съм ангажиран. Нямам време.”Разочарован от отказа, този човек отишъл при втория си приятел и го помолил з асъщото.” С удоволствие ще дойда”. И тръгнали към съда. Но пред вратат а на съда този приятел му казал: „ Знаеш ли, не съм сигурен дали действително не си извършил това престъпление. Не мога да вляза при съдията”...И се върнал. Дълбоко отчаян, човейът се сетил и за третия си приятели си казал: „ Ще се пресрамя и ще го помоля. Въпреки че не ме познава добре,  може би ще се съгласи да каже добра дума за мен пред съдията.” Като чул молбата му, третият приятел с радост възкликнал:”Веднага идвам с теб!” И отишъл с него в съда, и свидетелствал пред съдията , и този човек бил оправдан...   Поуката: Трима приятели има човек на този свят: парите, роднините, вярата в Бога и добрите Му дела.     В деня на смъртта парите и богатството са първите, които го напускат и не искат да чуят повече за него; роднините го придружават само до гроба (вратата на съда) и след това се връщат обратно; вярата в Бога и добрите Му дела го придружават до гроба, в гроба и пред Съдията, пред Когото той трябва да застане. Те бяха единствените свидетели, които говориха пред Съдията за този човек и той бе оправдан...

се корени в незнанието на "Смисъла на човешкия Живот"!

Ако го знаехме,щяхме да лишим Живота си от смисъл.А така,ние непрекъснато му
търсим смисъл,ту в едно,ту в друго"Нещо",доста често даже се връщаме назад и така,докато накрая някои от нас проумеят,че,ЖИВОТЪТ НЯМА НИКАКЪВ СМИСЪЛ,
ОСВЕН ТОЗИ,КОЙТО МУ ПРИДАВАМЕ,ЗА ДА ПРЕЖИВЕЕМ РАЗЛИЧНИ ГЛЕДНИ
ТОЧКИ ЗА СЕБЕ СИ,КОИТО,СЪЗНАТЕЛНО,ИЛИ ИНТУИТИВНО СМЕ СИ ИЗБРАЛИ!

И това е най-голямата свобода,която Творецът ни е дал!